Нарича се Аtelier UPGRADE. Това е името на едно място, където изкуството върви ръка за ръка с функционалността и с уюта на домашното гнездо.
„Не всички искаме един и същи дом. Нито да имаме еднакви дрехи или мебели. Вкусът на всеки е различен, а домът – отражение на самите нас…. Изработваме аксесоари за интериора, арт мебели и редизайн по наши проекти и такива на дизайнери. Рисуваме върху разнообразни повърхности без ограничения“, казват от там. Предлагат цялостно проектиране и обзавеждане до ключ – мебели, врати, прозорци, ремонтни дейности, настилки и мазилки, и всичко необходимо, но не само. Тук насищат дома ви с изкуство. Можете например да си поръчате нещо уникално-часовници, които вървят наобратно. Напомнят за „Изтичащото време“ на Салвадор Дали, носят този дух. Идеята за тях е родена в Габрово…
Разговаряме с Лазарина Ротарова, която е създател и движеща сила на Аtelier UPGRADE. Тя е възпитаник на Националното художествено училище за приложни изкуства в Трявна, носител и продължител на традициите на Тревненската школа в резбарството и иконописта. Тази школа е световноизвестна, нещо повече еталон е в тези толкова български изкуства. Възпитаничката ѝ също се стреми към най-доброто.
„Създадох ателие, в което да развивам арт нещата…Човек се стреми с всяко нещо, което прави да върви все по-нагоре, по-нагоре и по-нагоре. “, казва тя.
– Г-жо Ротарова, предлагате ръчна изработка на стенни арт часовници, работещи и наобратно? Доста необичайно предложение е това… Как стигнахте до него?
– Да, като производител на аксесоари за интериора по индивидуален проект, специалитетът ни е часовник, работещ наобратно. Това е цяла една философия за начина ни на живот, за това дали ценим времето си, как го управляваме, доколко е нужно да бъдем в крак с него.
– Как изобщо ви хрумна тази авангардна идея?
– Аз съм от Габрово. Нали знаете, че Габрово е столицата на хумора, сатирата и забавата? Като бях малка виждах на много места по града такива часовници, на които времето върви наобратно. Те са се прев
ърнали в някакъв символ на Габрово.
– Къде ги има? В Дома на хумора и сатирата ли?
– Парадоксалното е, че точно там няма, но имаше различни търговски площи, където слагат такива часовници. В самия музей – поне едно време нямаше, може би вече има… Такава гледна точка ни дава едно страхотно поле за изява. Колко философия има в това-да се обърне времето. Времето е най-скъпата валута.
– Има нещо в тях, което напомня картините с часовници на Салвадор Дали, неговата визия за времето?
– Да, да, да. От там ми дойде цялата идея за интериора. Хората обаче обичат комерса…
– Може би им трябва време , за да се настроят и да го разберат?
– Точно това е. Всичко е във времето, което е парадоксалното.
– Сега е моментът да ни разкажете малко повече за себе си. Как се насочихте към тази дейност?
– Аз съм възпитаник на Тревненската школа, най-старата школа за иконопис и резба в България. Тя води началото си още от седемнадесети век. Там завърших средното специално училище за приложни изкуства, там ми дойдоха всички тези идеи. Там погледнах на живота от тази гледна точка, от която гледам. Даже наскоро, през 2016 г., е обявено, че Тревненска школа вече е асоцииран член към глобалната училищна мрежа на ЮНЕСКО.
Четох една статия на директора на училището, който казва, че ако едно време имаше страшна борба за влизане в него, ставаше само с успех над , имаше страшно много канди
дати, сега има опасност да закриват специалности. Всеки, който изкара тройка, влиза. Няма никакъв интерес. Казваше, че може да се наложи да затвори паралелката по резба, което е направо абсурдно. Той обаче е намерил начин, по който училището да продължи да се развива.
– Какви са световните тенденции в интериорния дизайн през тази година? Как се вписват те във Вашата работа?
– Нашата идея е да популяризираме всичко, което се случва на едно по-високо ниво в света, да го направим достъпно в България, в нашата област. Учим се от най-добрите в света, от това, което направят, споделяме тази информация, опитваме се да вървим по техните стъпки.
– Вашите предложения за дома са изключително интересни. Каква е концепцията на ателието за това?
– Като цяло смятаме, че човек прекарва много време в дома си и той трябва да бъде уютен, да отразява неговата собствена индивидуалност. В природата навсякъде има изкуство, природата е изкуство. Парадоксалното е, че в нашия дом изкуството почти липсва, т.е. ние си купуваме обувки за по 200 лева, караме скъпи коли, навън сме ОК, а когато прекрачим прага си… Всичко това е навън, а когато се приберем вкъщи? Сякаш там липсва това изкуство, което го има в природата. Търсим практичност и естетика, но не само това. Искаме нещо повече. Да направим така, че мебелите да бъдат функционални и практични, но и да вкараме това изкуство някъде, да го разпръснем в дома. Не е необходимо да се купуват скъпи и модни неща, а в домовете да няма дух, да го няма изкуството. Или го има под формата на китайски неща за масовата публика.
– Няма ли опасност вълната на китайското масово производство да убие всичко останало, да помете изкуството, което вие правите ?
– Не, не мисля. Качеството не е свързано винаги с количеството. Когато човек харесва нещо, той намира начин да го има…. Това е стойността на изкуството, че дава нещо, което няма как да получиш по друг начин. То вкарва уюта в дома, което е доста приятно усещане. Това се стремим да направим, да дадем някакъв уют, красота.
– Вие работите в Бургас…
– Ателието ми се намира в Бургас, но пазарът ни е основно в София и извън страната. Такава ни е идеята. Вкарваме тракийски, прабългарски мотиви в нашите неща, които се продават в чужбина. Имам предвид паната и рисунките върху малките мебели, които могат лесно да се транспортират, да бъдат едно послание от българското изкуство от едно време. В него има толкова много красота, символика, толкова много философия, че е хубаво да се споделя. Ненапразно е оцеляло толкова време.
Интервю на Светослав Пинтев
