Едно интервю на Слави Томов
Въображение без рамки…
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
1. Кажете първо няколко думи за себе си?
Здравейте, Слави!
Съвсем обикновен и нормален човек с въображение. Лазарина Ротарова на 42г , живея в Бургас и се занимавам с дизайн. Нищо по – особено.
2. От кога се занимавате с дизайн?
Професионално, от както живея в този град – 15години. Преди това работих в сферата на здравеопазването в София и Пловдив. Установих, че не е моят драйв и започнах всичко отначало – в друг град, нова работа и различна среда. От нулата, с гол интусиазъм и една чанта багаж, като по сценарий :). И така, след време, съвсем фриволно, създадох atelier UPGRADE – ателие за изработка на аксесоари за интериора, арт мебели, редизайн, проектиране и интериори. Тръгваш със замах като дете и не го мислиш много. По някое време ненадейно получаваш шут отзад и акустираш в реалността. Фалираш, стартираш отново и така. Важно е как ще използваш този “ шут “ – като стимул или като провал. Шутът може да ти бъде много добър приятел, стига да разбираш саркастичното му чувство за хумор :). Паралелно съм работила какво ли не, за да продължа идеята.
3. Какъв е Вашият вътрешен натюрел и с кои материали обичате да работите най- много?
Нетипичните материали са най-любопитни за импровизации. Обожавам ги. Опитвам се да избягвам рамките, тъй като ограничават въображението. Не винаги се получава, разбира се. Модните тенденции понякога ми стопират идеите, нещо като МЕМ – умствен вирус, с който човек се заразява така, както компютърът може да се зарази с вирус. Влизам в модните рамки, а това понякога ми влияе върху смелостта да измислям продукти и идеи. Представям си въображението като една готина черна дупка, в която влизаш с детско любопитство и там няма рамки, логика и норми. Всичко е възможно. Може би, най-прекрасното място за пътешествия :). Не са екзотичните острови, определено. Просто импровизираш. Но ако не си предварително подготвен, има риск да се изгубиш, заедно с идеите. Пътешествието във въображението е предизвикателство като да си сам в океана, примерно.
Вътрешния натюрел ще го облека с квантовите думи: “ Материализация на въображението. Това искам да работя – да материализирам готини идеи. Каква яка професия, нали? Идеите се раждат само, когато имаме смелостта да застанем пред празното платно и да си представим реалност, която не е съществувала никога преди. Да я създадем. И да виждаме единствено възможности. “ Нямаш никаква сигурност в нищото и същевременно трябва да поемеш отговорност с действията си. Като хазарта. Като живота. Животът е най-големият хазарт.
4. В предварителния ни разговор споменахте, че вашите неща не са насочени към елитарните ценители, нито пък към комерсиална публика. Балансът е чудесен, но има ли подобни хора, които намирате в това “ средно положение?
Балансът и хармонията са ми във фокуса. Без значение с какво се занимава човек, не е лесно за овладяване усещането за уют и хармония. Природата е най-голямото изкуство и е универсално, нали? А ние сме част от нея. Не разделям хората на групи – елитарни, комерсиални или друг вид таргет. На човек или нещо му харесва или не. Ако се замисля, за мен смисълът на живота е, да изпитвам удоволствие от него, под една или друга форма, в хармония и уют. Толкова базисни неща и същевременно трудно постижими понякога.
5. Вашите неща са уникати. Случвало ли се е към някоя Ваша изработка да бъде проявен и повторен интерес?
Нещата, които правя са резултат от желанията на хората, импровизирани от емоционалното ми въображение в свобода, но и в тяхната рамка. Познавам толкова много креативни хора, които правят същото. Голяма част от тях, са много по-добри от мен и аз се уча да балансирам оксимороните между мен и клиента. Както казах, в началото на интервюто, прекалено съм нормална, за да създам нещо уникално. Фокусът ми е да бъде красиво, функционално и да зарежда готино. Просто е. Има клиенти, които във времето използват услугите ми и други, които не го правят.
6. Казахте, че много Ваши неща присъстват и в домовете на клиенти от Западна Европа.Кое е по- различното, като търсения с нашия пазар? Разкажете ни.
Начин на мислене е. От известно време клиентите ми са българи, живеещи в чужбина, които са тук за по месец и желаят нещо по-различно да се случи в техния дом като интериорно пространство. Някакъв арт като присъствие. Интериорните услуги не са евтини и това е една от причините. Другата обаче е мирогледът. Изключително важно нещо. Движещото. Домът е отражение на самите нас, нали? Можем да го направим уютен и с малък бюджет, ако сме креативни и това ни е фокусът. Дори и сами можем, ако имаме уменията. Разликата не е основно в бюджета, а в начина ни на мислене. Кое нещо е ценно за нас и кое има стойност? Само направете една анкета и ще получите масовия отговор. И въобще изкуството ценно ли е в България под всякаква форма? Не ни храни, но ни дава нещо друго, което храната не може. Въпрос на приоритети, бих споделила, а не на бюджет. Нивото е такова и спрямо него всичко по веригата. Начинът ни на живот е отражение на самите нас, нали? Е…Ако гледаме повече в небето с усмивка и смелост, като децата, а не в обувките си надолу, ще е по-резултатно обществото ни.
7. Вашите неща са далеч от конвейрното производство. Във всеки щрих оставяте и нещо от самата себе си. Какво според вас липсва в българския дом, като инериорно решение? Вашите неща вкарват душа и човешко присъствие в целия този стерилен минимализъм, който все повече ни владее.
Трябва да се наслаждаваме на живота в добро настроение и уют – водещ принцип. Без значение какво имаш или нямаш. Ако толкова го желаеш ще го материализираш, естествено. Естетиката е черешката на тортата за някои, а за други основата. Не съм особено съгласна с теорията на Маслоу / който се е вдъхновил от Платон / , а по-скоро споделям квантовата физика в този прочит. Нивото ни на развитие е отражение на нашите действия и умения.
Българският дом е особено колоритен, от към интериор. Още виждам еклектиката на супер модерни мотиви в него, съчетани с присъствието на соц културата. Моето усещане не рядко е, че на фокус е да си добре изглеждащ в обществото, а дома е само едно място за живеене.
8. Кажете вашата мечта. Кое е най- голямото интериорно решение, което бихте искала да направите?
Много мечти имам и нямам очаквания. Обичам преди да си изпия кафето, да помечтая някак си за невъзможното. Това ме вдъхновява. Ей така да си стартирам деня, с нещо невъзможно за закуска. Неземно зареждащо е. Като Алиса или Пипи дългото чорапче – любими персонажи.
Голямо интериорно решение е , когато някой ти даде пълната свобода да направиш това, което мислиш без рамки, че ще е най-готино за него. Поемаш отговорност, задържаш дъх за кратко и се гмуркаш във въображението.
9. Вие сте Артист с много оригинален и запомнящ се почерк, липсва ли Ви понякога нещо, в което сте вложили часове, дни или месеци от себе си, след като се разделите с него, то да ви липсва?
Скоро правих редизайн на една дама – художничка, живееща в Италия за дома и в Свети Влас. Желаеше да и ъпгрейдна бутиковите резбовани мебели, за да получат нов живот. Супер готина ръчна резба на стари и здрави масивни мебели. Повярвайте, това си беше чиста находка и ако имаше начин щях да ги откупя за себе си. Много романтично е да имаш интериорен аксесоар от миналото като акцент и да му вкараш импровизация, която ти харесва.
Аз не съм напълно истински творец, а по – скоро любопитен импровизатор, който си върши работата с удоволствие. Измислям си я. и я създавам. Ако ме питате за известни художници или дизайнери, е възможно да не Ви отговоря правилно. Какви творци има само… Фантастични! Далеч съм от тях със светлинни години, но това не ми пречи да правя това, което желая и мога. Не можем всички да сме най-добрите, но можем да дадем и нещо от себе си в общото с добавена стойност, нали?
